Мило дневниче,
Нека първо да ти се представя. Казвам се Цеци и съм на 12 години, от с. Станчев Хан. Тук обаче му викат Станчоан, а на хората – станчоанци. А на мен ми викат Цици. Селото е много хубаво, има си футболен отбор – Ураган-Станчоан. Треньор е бай Иван. Заместник-треньор е синът му – Тошо Сопола.
В къщи освен мен живеят и мама и татко, баба и дядо (ама той почина – татко казва, че баба го е уморила, за да няма с кого да си пие ракията, а мама му се кара) и брат ми Леонсио. Мама се казва Карамфилка, а тате – Горги. Баба се казва Баба. Татко й вика вещица.
Аз съм едно мило и чувствително момиче, много обичам да гледам телевизия, но хващаме само Канал 1 и БТВ. Нова се хваща зле, затова ходя да я гледам при Севда на другия край на селото, че е баир и се хваща добре. Но това само като има Бай Брадър, иначе братът на Севда сяда до мен и иска нещо. Не го знам какво. На Севда не й пука и казва, че и да иска, няма да получи. Тия нещо не са добре – никак, ама никак не мога да ги разбера.
Мама е била влюбена в Леонсио от сериала Робинята Изаура и много е плакала, когато са набили героя. Затова и брат ми се казва така. Мен са искали да ме кръстят Женуария, но татко казал, че му звучи като менструация и като се напили, ми избрали това хубаво име. А за името на брат ми мама още яде по някой шамар като се напие тате, но той като изтрезнее казва, че сам е за бой, защото я е взел за жена. Иначе много се обичат и са идеално семейство.
Всички ми казват, че съм много талантлива, защото успях да мина 6-ти клас без нито един поправителен изпит. Брат ми го повтаря 4 пъти и още е в 6-ти клас, а трябваше да е много по-напред. Той е много тъп. И ме мрази за това и само ме бие, и ме кара да му пиша домашните. Обаче аз го нося на тате, когато е пиян и той яко го налага. Когато е трезвен не му казвам нищо, защото брат ми минава само с някой шамар. Много е важно да спомена името на брат ми, когато се оплаквам, защото татко го бие на срички. Ей така – ша та утепам ве Ле-он-си-оо-оо-оо-оо. Ако го наричам Лео, не е толкова интересно.
Много обичам животните. Имахме една котка преди, но се опитвах да я правя метълка, защото братът на Севда ми каза, че метълът е животинска музика. Взехме от тях стария кастеофон и някакви касети на някаква група. Мисля че се казваше Металайка. Пуснахме й музика на котката, обаче тя (котката) никак не й хареса.
Тогава дойде братът на Севда да си иска отново и каза, че котката е глуха и за да чуе правилно музиката, трябва да й сложим слушалки на ушите. Докара и слушалките си, но ми дожаля за котката, защото бяха мръсни като ушите му. Ама й ги сложихме, де. И братът на Севда наду музиката до дупка.
Котката почна да скача из целия хол, с четирите крака нагоре и да прави салта и лупинги. Счупи вазата от сватбата на мама (първата, а не тази с татко) и й изби пяна на устата. Братът на Севда каза, че истинската музика предизвиквала такава емоция и котката без съмнение вече е истински метъл.
В този момент котката припадна. Сигурно емоцията от музиката й е дошла в повече. Опитахме се да й пуснем Ивана, обаче не мръдна. Баси метъла, баси и музиката.
И аз се разплаках. Почувствах се толкова, ама толкова гадно. Като убийца. И реших да съживя котката и да я лекувам, и си казах, че повече няма да се връзвам на глупостите на брата на Севда. И изобщо да не си иска каквото и да е – няма да му го дам.
Сетих се, че мама съживяваше татко като му сипваше ракия в устата. Взех една спринцовка от тези, с които биха инжекции на брат ми (изкара хепатит преди 2 години и селският фелдшер му биеше инжекции, а спринцовките ми ги подаряваше на мен и ми викаше „принцесо“) и сипах в устата на котката от татковия първак.
Имаше много силен ефект. Котката започна да скача отново – този път без музика. Даже още по-силно скачаше. Добре че я бях вързала с каишката на кучето, дето го прегази татко с газката на горското. Беше се закачило за радиатора и го открихме след 3 дни по миризмата. Само каишката си оставихме от него. Някаква баба се мота из селото поне седмица и викаше „Пуфи, Пуфи“. Та думата ми беше за котката.
И Севда каза, че нейният баща като иска да пие и да не се напива, пиел олио и казвал, че то успокоява алкохола. А нейният баща като се напие се влачи по нос с …….. нагоре и пърди много смешно. Затова му викат Миню Пърдилката, а на Севда – Севда Пърдилката.
И решихме да сипем в устата на котката олио, ама не можахме да я хванем сами. Хвана я братът на Севда, а аз й сипах със спринцовката в устата олио от фритюрника, защото не можах да намеря бутилката.
В това време си дойде мама и като видя вазата, почна да крещи. Братът на Севда избяга, Севда – също. Предателка. Вече няма да е най-добрата ми приятелка. Сега такава ще е Пенка от Плачковци. Ще види тя.
В това време мама ме наби и започна да мие чиниите, като плачеше за вазата. В това време се прибра татко и наби мама, защото не бил сигурен дали Леонсио е от него или от първия й мъж. И искаше да му направи пържени картофи, за да пие бира. Но мама му каза, че е сложила веро във фритюрника, за да го измие, защото не е мит от сватбата им. А аз се чудех защо котката пуска мехурчета…
