Архив

Архив за декември, 2012

Мъжете са като…

Мъжете са като…

Мъжете са като… Плочки за пода – ако ги поставиш правилно първия път, можеш да се разхождаш върху тях с години.
Мъжете са като… Банкова сметка – без много пари не събират много интерес.
Мъжете са като… Миксер – трябва ти, но не си съвсем сигурна защо.
Мъжете са като… Шоколад – сладък, приятен и обикновено се лепят право за задните ти части.
Мъжете са като… Кафе – най-хубавите са богати (на вкус), топли и могат да те държат будна цяла нощ.
Мъжете са като… Рекламите – не можеш да вярваш на нито една дума, която казват.
Мъжете са като… Компютрите – трудни за разбиране и никога нямат достатъчно памет.
Мъжете са като… Хладилна чанта – зареди ги с бира и можеш да ги заведеш където и да е.
Мъжете са като… Копирни машини – трябват ти за размножаване, и май това е всичко.
Мъжете са като… Държавни ценни книжа – трябва им дълго време да стигнат до състояние на зрелост.
Мъжете са като… Място за паркинг – хубавите вече са заети, а тези, които са останали са или (за) инвалиди или са прекалено малки.
Мъжете са като… Пуканки – удовлетворяват те, но само за малко.
Мъжете са като… Снежна буря – никога не знаеш кога ще дойде, колко сантиментра ще е и колко време ще продължи (издържи).
Мъжете са като… Банан – колкото по-стар става, толкова по-малко твърд е.
Мъжете са като… като грима: никога не остават твърде дълго.
Мъжете са като… като хороскопите: винаги те съветват какво да правиш, но като правило – грешат.
Мъжете са като… като мини-полите: разсееш се за малко и ще оголят краката ти.
Мъжете са като… като държавен служител: каквото и да ги помолиш да направят, те все си намират нещо по-важно, а в действителност – няма нищо подобно.
Мъжете са като… като косачка за трева: трудно е да ги запалиш, излъчват неприятна миризма и в половината от случаите – не действат.
Мъжете са като… като докторите: никога не можеш да разбереш какво искат да кажат.
Мъжете са като… като лекарство: неприятно е да си имаш работа с тях, но са необходими.
Мъжете са като… като кучетата: ако не ги възпитаваш, ще бягат по цялата къща и ще цапат навсякъде.
Мъжете са като… като директорите: нищо не умеят да правят, но всичко трябва да работи идеално.
Мъжете са като… като пощальоните: чукат на всички врати, надявайки се все някой да отвори.
Мъжете са като… като инженерите: за тях на теория всичко работи, но на практика – първият водопроводчик ще направи всичко много по-добре.
Мъжете са като… като адвокатите: в каквото и да ги обвиняват, те все ще си намерят един вагон оправдания.
Мъжете са като…като видеото: напред – назад – напред – назад – стоп – извади.
Мъжете са като…като сперматозоидите: само един на 15 милиона се оказва полезен.
Мъжете са като…като микровълновата печка: загряват за 15 секунди.
Мъжете са като…като делфините: всички казват, че са умни, но още никой не го е доказал.
Мъжете са като…като облаците: когато си тръгват, можеш да се надяваш, че денят ще бъде прекрасен.
Мъжете са като…като бутилка бира: празна от гърлото нагоре.
Мъжете са като…като конете: ако ги впрегнеш умело, можеш да ги яздиш дълги години.
Мъжете са като…като новородените: отначало са толкова забавни, но после ще се умориш да им разтребваш мръсотиите.

Последни търсения:

  • снимки на мъже с плочки

Вицове за митничари 2

Срещат се две акули през септември. Едната пита: – Ти къде почива през лятото? – На Канарите. Там едни богаташи, ти казвам, тлъсти, мазнички, пък и не могат да плуват като хората! Ами ти? – Аз на Черно море. На Албена ходих! – На Албена? Където ходят българските митничари? Ами че ти гладна си седяла цяло лято – всичките са едни нервни, костеливи и спаружени! – Спаружени са, вярно, ама черните им дробчета да видиш!…

————

Митничар се връща вкъщи по-рано и заварва жена си гола в спалнята. – Тука има мъж! Казвай къде е? Тя отрича. Той вади пищова и тръгва да търси из апартамента. Поглежда в кухнята: – Тук няма никой. Поглежда в банята: – Тук няма никой. Поглежда в гардероба – отвътре една трепереща ръка подава 200 евро. Митничарят ги взема, затваря гардероба и казва: – И тук няма никой.

————

Компания митничари се събрали да празнуват, седнали на масата и всеки вади цигари – все „Марлборо“, „Лъки“, „Парламент“, само един извадил „Арда“. Другите го погледнали втрещени: – Ти откъде имаш пари за цигари, бе!?

————

Митничар спечелил 1 милион лева от тото. „Какво ще ги правиш“, попитали го колегите. „Ще си купя един метър от държавната граница и ще си бачкам за кеф.“

————

– Защо децата на митничарите имат триъгълни усти? – Защото ядат много Тоблерон.

————

Митничари се събрали в дежурната стая, за да решат какво да купят на свой колега, който на следващия ден имал рожден ден. Един предложил: – Да вземем да му купим един апартамент. – Не става. Той си има четириетажна къща, пететажна вила, и няколко апартамента в София – отговорили останалите. – Да му купим един мерцедес, ръчна изработка – предложил друг. – И това не става. Има си и мерцесец, ръчна изработка, и БМВ, и джип. – Ами тогава да го оставим утре сам на смяна, а той ще си купи каквото си поиска – предложил трети.

Вицове за Щирлиц и Мюлер

Щирлиц нахлу в колата на Мюлер и запали.
А от толкова време се опитваше да откаже цигарите…

————

Щирлиц бързаше към кафе „Елефант“ за среща с жена си.
Нея пет пъти я прекарваха през линията на фронта и всеки път се оказваше че не е неговата жена.

————

Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика:
– Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи!
Но Щирлиц се измъкна през входа…

————

Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел…
И по едно време усетил, че само си седи.

————

Щирлиц изби вратата с ритник, след което на пръсти се запромъква към седящия в стаята Борман…

————

Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва:
– Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин.
Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана:
– Айн шнапс, бите.
Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва:
– На-а-а-а-а-а!

————

Германците обграждат квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква:
– Щирлиц, предай се!
От вътре се чува глас:
– Няма ме вкъщи…
– Щирлиц, не лъжи, обувките ти са пред вратата!
– Ами, че може да съм тръгнал бос…
Мюлер се почесва по главата и казва:
– Ей, много е хитър тоя… Оттегляй се!

————

Борман привиква Щирлиц:
– Щирлиц, решихме да те пратим в концлагер! Успокой се бе, засега като надзирател…

Аз и Ти

Аз и Ти.

Преди време си мислех, че хроничната умора при мен е в следствие на замръсена околна среда; недостиг на витамини; високо ниво на холестерол в кръвта; шума, който съседите вдигат постоянно, ранното ставане за работа сутрин… накратко – всичко онова, което постоянно ни кара да си задаваме въпроса струва ли си, по дяволите изобщо да се изживее живота!!  Обаче се оказа, че основната причина за умората ми се крие съвсем другаде. Населението на страната ни е почти 7 800 000, от тях 2 685 423 са пенсионери, 2 335 789 – са деца, ученици и студенти, 712 393 – безработни, 375 968 – цигани… От останалите 1 690 427 човека 50 835 са депутатите, държавни и общински служители, 59 876 – военни, около 1 500 000 – нелегални емигранти (пръснати по света). 41 954 човека понастоящем са хоспитализирани, а 37 760 дремят килиите…  Така че… да работим оставаме само двама – аз и ти. И ето – ти сега си седиш пред компютъра и четеш невъзмутимо смешки, а в това време аз работя и за теб!!!!!!!!
Categories: Бисери Tags:
3 страници