Архив

Архив за април, 2016

Еххх, Филипе

„Трима приятели си говорят:
Eдиният: Снощи пък к’во ми се случи – прибирам се, гледам жена ми с някакъв в леглото – ама защо да ми пука, млад съм, животът е пред мен. Пих една ракия, поревах си и давам напред…
Вторият: Ха, твоето нищо не е. Прибирам се аз от командировка по-рано, а вкъщи музика, крясъци, някакви мъже и жена ми пияни, танцуват, хилят се… всичките голи. Ама защо да ми пука, завъртях се, излязох, цяла нощ по барове, алкохол и леки жени…
Третият: Да знаете с мен какво стана – прибирам се, още не съм светнал лампата във входа и зад мен един як мъжага ми вика „Оох, Филипе, откога искам да те оправя…“ и ме оправи, ама защо да ми пука, аз не съм Филип… „

Бизнес идея

Най-новата бизнес идея, за която ме светнаха по радиото:
1. Сключвам договор с мобилен оператор за импулсен номер.
2. Взимам кредит от банката.
3. Не изплащам кредита.
4. От банката и колекторските фирми звънят денонощно на импулсния ми номер.
5. Трупам първия си милион.

Categories: Вицове Tags:

Мъжка солидарност

Спират мъж за превишена скорост и за да се измъкне, започва доста успешно да лъже:
– Аз знам, че карах много бързо, но преди малко ми се обади съседа, че жена ми е довела любовника си у нас!
Мъжката солидарност веднага проговорила, нито документи, нищо не проверявали, даже на тръгване му казали:
– И да му дадеш, да се разбере на оня!
Мъжът доволен се прибрал и се похвалил на жена си, как удачно се е измъкнал. На другата седмица спират жена му и тя се мъчи да пробва същия номер:
– Съжалявам, но наистина страшно бързам, обадиха ми се, че мъжа ми е с една жена у нас…
И като се почнала една проверка – документи, застраховка, пожарогасител, аптечка.Три часа писали акта.

На море

Приготвихме се да отидем на море. Покрихме клетката на канарчето и изхвърлихме котката на улицата … Таксито дойде, седнахме с жена ми и тогава видях, че когато сме излизали, котката е успяла да се вмъкне отново вътре. Нямаше как да я оставим, защото упорито се стремеше да изяде канарчето. Върнах се вкъщи, а жена ми остана да чака в таксито. Не искала бакшишът да разбере, че домът ни остава празен и му казала, че съм се върнал да си взема довиждане с майка ѝ. Върнах се запъхтян и заобяснявах:
– Съжалявам, че се забавих. Беше се скрила под леглото. Трябваше да я сръчкам няколко пъти с чадъра в задника, за да излезе! После се опита да ми избяга, но успях да я хвана за врата. И я омотах в одеялото, защото мръсницата се опитваше да ме одраска! Накрая я смъкнах по стълбите и я изхвърлих в задния двор. Да се надяваме, че няма пак да се изсере пред вратата …
Тишината в таксито можеше да се пипне 🙄 😆 :mrgreen: :mrgreen:

 

1 страници