Много Смях

Арестуват чужденец, че е ограбил бижутериен магазин. Разпитват го но нищо не се разбира и викат преводач. Казали му:
– Знаем, че ти си обрал магазина. Казвай къде са бижутата!
Преводачът му превел, а затворникът казал:
– Не съм обирал никакъв магазин.
Преводачът превел. Тогава полицаят извадил пистолета си, наврял го в лицето на затворника и казал:
– Казвай къде са бижутата, иначе ти пръскам мозака!
Преводачът му превел и затворникът веднага казал:
– Скрих ги в парка, заровени са в корените на най-големия бор.
Преводачът превежда:
– И да ме гръмнете, няма да ви кажа!

Бъзикаш ли се ?! 😀 😀 😀

Мамо, пие ми се вода.
-Заспивай!
-Мамо, много ми се пие вода!
-Ще те набия!
-Като станеш да ме набиеш ще ми донесеш ли вода?
😀 😀 😀 😀

Началникът учтиво пита млад служител:
– Винаги, когато влизам в стаята Ви, Вие нищо не работите. Защо така?
– Ами, защото вие твърде тихо влизате…

————

Между сервитьори:
– Кой беше оня, дето го изпрати чак до вратата?
– Мой бивш учител по математика.
– Ха! Защо не ми каза по-рано? Успях да го ударя само петнадесет лева!

————

Срещат се двама приятели:
– Защо не си на работа?
– В болнични съм, трудова травма.
– Какви ми ги разправяш? Как може да имаш трудова травма, като си офис служител?
– Разтегнах си челюстта, като се прозявах.

————

Един се хвали:
– Намерих си работа на много готино място. Всички разправят, че там колектива е като едно голямо семейство.
На другия ден се връща омърлушен от първия работен ден:
– Вярно, като семейство са. Началникът е като тъща на всички…

————

Трима шопи отишли на работа у Либия. Кога се варнале, били само двама. Комшиите ги попитали?
– А бре, Вуте, каде е третио?
– А он остана за още две години у Либия.
– Е що че праи там?
– Е па отвори дюкян.
– А стига, бе! Со що го отвори тоя дюкян? От дека пари?
– А-а-а, он го отвори со шперцо…

————

Как върви работата?
– Ох, не питай… Началникът иска да работим за трима! Пак добре че сме петима.