Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб – съседът. Преди да е казала и една дума, той предлага:
Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа и дадеш да те огледам!.
След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб,който я огледал .
Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята.
– Кой беше? – попитал съпругът й.
– Боб – съседът – отговорила тя.
– Чудесно! – казал мъжът – Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?
Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация,
отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.
Корпоративен урок 2:
Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.
– Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята.
Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
– Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята отново.
– Прости плътската ми слабост, сестро“ – извинил се отецът.
След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала.
Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129.
Същият гласял: „Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие.“
Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности…
Цветанов и Дянков срещат премиера умислен и разтревожен. Питат:
– Г-н премиер, проблеми ли имате?
– Всъщност, да – отвръща той.
– И какви са те?
– Чудя се какво да избера: от една страна ме канят на мястото на Бербатов в „Юнайтед“, от друга Илиана Раева – в нейния ансамбъл.
– Че там какво?
– Това, дето го мога – ленти и бухалки.
1. Засега няма да го пипаме. Като отворим по-широко, ще стане ясно.
2. Хей, хей, пусни, пусни бе! Лошо куче!
3. Чакайте малко, ако това е жлъчка, аз тогава какво отрязах?
4. А, не… Къде ми е часовника?
5. И сега колко ще чакаме, докато пак пуснат тока?
6. Някой оживявал ли е след вкарване на 500ml от този разтвор?
7. Знаете ли колко е един бъбрек на черно? Ще му трябват два.
8. Я се пазете настрани, че ми паднаха контактните лещи.
9. Е какво, колеги, нека приемем това като горчив урок.
10. Стерилен – мерилен… нали чистачката винаги бърше пода?
11. Какво? Не беше ли този, който искаше да си смени пола?
12. Е какво пък, той вече има деца. Нали?
13. Пожар! Всички да се евакуират!
14. Идиоти! Кой от вас е скъсал 47-ма стр. на ръководството?
15. Хайде да свършваме по-бързо, че след 1 час играят Левски и ЦСКА.
Дребничка възрастна госпожа влязла в Чейс Манхатън Банк и попитала дали може да си открие сметка.
– Естествено – казал управителят. – Колко искате да вложите?
– Три милиона долара – отвърнала възрастната госпожа.
Управителят ахнал.
– Това са много пари. По какъв начин ще ги преведете в сметка та си?
– В брой. Нося ги в тази торба. Вижте сам, ако искате.
Управителят надзърнал в найлоновата торба, в която имало няколко пачки новички зелени банкноти. Това било твърде необикновено и той решил да осведоми президента на банката, който надлежно поканил възрастната госпожа в кабинета си, за да се заеме лично с въпроса.
Президентът бил самото очарование. Той наредил да донесат чай и бисквити за ценната нова клиентка на банката.
– Ако може да попитам, откъде се сдобихте с тези пари? – полюбопитствал президентът.
– От хазарт – отвърнала възрастната госпожа. Той се изненадал.
– От какъв хазарт?
– А, обзалагам се с хората за всевъзможни неща и обикновено печеля. Например залагам сто хиляди долара, че до утре на обяд ташаците ви ще станат квадратни. И приемам облог четири към едно. Имате ли да заложите двайсет и пет хиляди долара?
Президентът почти онемял.
– Не е морално да приема парите ви, защото се боя, че няма начин да спечелите този облог.
– Е, щом не искате да приемете облога, започвам да се питам дали тази банка е подходяща за парите ми.
Президентът в никакъв случай не искал да изгуби клиентката си.
– Да не бързаме – казал той. – Добре, приемам облога ви, щом сте абсолютно сигурна.
– Абсолютно – заявила дребничката възрастна госпожа. – И не се бойте за мен. Знам какво върша. До утре в дванайсет без петнайсет.
Същата нощ президентът на банката се будил през час, за да проверява дали ташаците му са станали квадратни. Всичко в това отношение било наред. В дванайсет без петнайсет на другия ден дребничката възрастна госпожа дошла в банката заедно с адвоката си.
– Адвокатът ми е тук като свидетел – пояснила тя, когато влезли в кабинета на президента.
Точно в дванайсет президентът обявил, че печели облога, но дребничката възрастна госпожа поискала той да си събуе панталона, за да се увери. Банкерът се подчинил. Тя го опипала и заявила, че ташаците му не са квадратни.
– Предполагам, че печелите облога – казала госпожата и му връчила стоте хиляди долара. В това време адвокатът започнал да си удря главата в стената.
– Какво му става? – попитал президентът на банката.
– Оставете го – отвърнала дребничката възрастна госпожа.
– Разбирате ли, обзаложих се с него на един милион долара, че до днес на обяд ще съм хванала президента на Чейс Манхатън Банк за ташаците!