Много Смях

Марийка лежи с Иванчо.
– Иванчо, спиш ли?
– Не.
– А искаш ли?
– Искам.
– Ми хайде заспивай де.
————
Госпожата пита Иванчо:
– Кой е написал романа „ГЛАД“?
– Ко Ша Ям.
– Така ли! А коя е жена му?
– Ко Щеш Яж.
————
Иванчо пита девойката, с която танцува за първи път:
– Какво обичате най-много?
– Амии..второ да карам кънки, а трето екскурзийте…
————
Учителката казва на Иванчо:
– Иванчо, ти защо винаги сядаш на последния чин?
– Баща ми е военен и казва, че първите редици дават най-много жертви…
————
– Чу ли за нещастието на Иван?
– Как го е загазил?
– Избяга с жена ми.

Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.

Вървял си Сократ по улицата. Срещнал го негов познат.
– Сократе – казал той, – търся те от доста време. Имам да ти разказвам нещо много важно за един наш общ познат.
– Преди да ми разкажеш каквото и да било – казал Сократ, – разказът ти трябва да издържи 3 теста. Първи тест – може ли напълно да гарантираш, че това, което ще ми разкажеш, е съвсем вярно и е пълна истина?
– Не – отвърнал познатият му. – Май не мога да гарантирам такова нещо…
– Лошо! Значи държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен, че е вярно. Втори тест – това нещо хубаво ли е, или е нещо лошо?
– Ами… по скоро е лошо, май.
– Ето, ти държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен че е вярно и което е нещо лошо. Не виждам смисъл да го чувам. Последен тест – това нещо полезно ли е или е безполезно?
– Така, както ми задаваш въпроса…не мога да кажа, че е полезно, май не е…
– Приятелю, – поклатил глава Сократ – само се чуй: държиш да ми кажеш нещо, което не знаеш дали е вярно, което не е хубаво и което не е полезно! Не искам да го чувам!Не ми го казвай! Приятен ден!
И Сократ отминал по улицата, доказвайки за сетен път, че е голям мъдрец. Приятелят му си подминал засрамен. А Сократ така и не научил никога, че Платон спи с жена му.

– О! = – Добър ден.

– Аре! = – Довиждане.

– Опа! = – Извинете, че ви настъпих.

– Охоо! = – Много си красива без дрехи!

– А? = – Би ли повторил, че не те разбрах…

– Ааа. = – Ясно разбрах те.

– Къде си бе копеле?/Къде ходиш бе, да те е*а? = – Здравей приятелю, как си?

– Мотам се насам натам…/Нагоре, надолу… = – Добре съм, благодаря че попита.

– Аре бе пумияр/Аре ма овцо! = – Хайде де, докога ще те чакам…

– Я деба/Е*а си мамата/Я глей! = – Много интересно.

– Чуеш ли бе пендел? = – Слушай ме внимателно!

– Глух ли си бе копеле? = – Нали ти казах да ме слушаш.

– Духай бе педал! = – Остави ме намира/Гледай си работата!

– Ти си е*ати путката, сериозно говора. = – Много си хубава(за жена) – На теб не може да се разчита.(за мъж)

– Ей копеленце недоклатено! = – Внимавай, ще те бия!

– Немам кинти… = – Няма да излизам днес.

– Е*ало си майката, ей! = – Положението е мого лошо.

– Алоо кво правиш ма к*рво заспала? = – Кой ти е дал книжка?

– Джам = Амфетамини

– Аре на кафе. = – Хайде да ходим в кръчмата.

– Аре в градинката. = – Хайде да ходим да се напием на открито.

– Изчезвай бе боклук! = – Няма ли да си ходиш?

– Айдее! = – Сега вече я фтасахме.

– Браво бе копеле!/Виде ли го тоа?/Абе ей дебил смотан! = – Много си зле, видя ли какво направи?

– Е*ати тъпото копеле! = – Много си глупав!

– Курвии ставайте баща ви е пиян! = – Ох, как се напих…

– Е*ати мутанта! = – Този е много висок.

– Е са, да изгърмим една липа и идвам! = – Изпушвам си тревата, и ще дойда.