Много Смях

Няма такова нещо като Свети Валентин и Трифон Зарезан, всички празнуват Деня на Влюбените, просто някои са влюбени в чашката…

–

Месец февруари. В пощата оплешивяващ мъж на средна възраст методично поставя печати „С любов“ на ярко-розови пликове с изрисувани сърца. После вади флаконче с парфюм и започва да пръска пликовете. Любопитен посетител се приближава към него и го пита какво прави. Мъжът отговаря:
– Изпращам хиляда картички за Свети Валентин с надпис „Познай от кого!“.
– Но защо?
-Адвокат съм по бракоразводни дела…

–

Мъж се хвали на приятел:
– Жената ми подари за Свети Валентин боксерки с надпис“Най-добрия любовник на света“!
– И с кой те сравнява?

–

Късно вечерта на Свети Валентин в аптеката влизат възрастно семейство.
– Добър вечер..
– Презервативите свършиха! – отговаря аптекарката без дори да ги погледне!

–

– Скъпи, все си мисля, че ме обичаш само защото чичо ми остави толкова голямо наследство.
– Няма нищо такова. Щях да те обичам и ако някой друг ти беше оставил наследство.

–

За какво си мислят двойка жаби и двойка влюбени на брега на реката?
– Не дай си Боже да дойде щъркела.

–

Съобщение до всички служители във фирмата:
Всички, които ще празнуват по стар български обичай Трифон Зарезан са освободени от работа на 15.02. А тези, които ще празнуват Свети Валентин да вземат предпазни мерки. Весел празник!

–

SMS:Не те знам кой си ,но ако още веднъж изпратиш на жена ми честит свети Валентин, обещавам ти ,че ще те намеря.

–

Ако на следващия 14 февруари се чудите, дали да празнувате Свети Валентин или Трифон Зарезан, то нека има от всичко по малко – празнувайте Свети Зарезан! 🙂

Дневник на терорист в Русия:
Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички.
Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.
Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.
Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.
Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.
Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.
Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.
Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.
Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.
Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус.
Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин…
Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.
Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!

Двама приятели разговарят:
– Жена ми е станала много широка, кажи ми какво да правя?
– Ще вземеш едно лимонче и ще натъркаш мястото и то ще се свие.
След една седмица пак се срещат:
– Какво стана бе? Лимончето свърши ли работа?
Другият отговаря:
– Цудо, цудо…

–

Мъж влиза в аптеката и от вратата се провиква:
– Един презерватив!
Аптекарката му отговаря:
– Ако обичате, господине, наредете се на опашката и си изчакайте реда, след което измислете някакъв по-цивилизован начин, за да ми обясните какво искате.
Наредил се той на опашката и зачакал да му дойде реда. Стигнал той до гишето,
разкопчал си панталона, извадил си инструмента и казал:
– Извинете, може ли да дадете на този джентълмен един костюм?

–

Сега е модата на малките телефони, когато дойде модата на малките пишки и ти ще си в крак с модата.

–

– Ако се оженя за теб, баща ти ще даде ли зестра?
– Да!
– А ще живеем ли в неговата къща?
– Да!
– А ще ни припише ли кръчмата и колата?
– Да!
– Бети, ще се омъжиш ли за мен?
– Не!

–

– Ти да не си импотентен?
– Просто още не се е заредил.

–

– Разправят, че вчера те хванали трима в гората и те изнасилили. Вярно ли е?
– Абе не ги слушай… Гледай какви глупости разправят само. Че това каква гора е – две дървета накръст.

–

Луиджи и Тереза пътуват в спален вагон. Те двамата на едно легло, а на долното някакъв мустакат мъж.
По едно време започнали да се чукат и Луиджи казал:
– Сега Тереза ще си направим един малък Пепино, ще се оженим и ще си го гледаме.
Тъкмо ще свършва и влакът бие спирачки. Луиджи хвърчи
някъде, а Тереза в тъмното пита:
– Луиджи, Луиджи, къде си?
А отдолу човека отговаря
– Аз Луиджи не го знам къде е, но вашия Пепино ми е на мустаците.

–

Той:
– Хайде.
Тя:
– Не!
Той:
– Аз два пъти не предлагам.
Тя (светкавично):
– А аз два пъти не отказвам.

– Вие мъжете сте толкова груби! Само за секс мислите. А на нас жените ни е нужно внимание..
– Внимание! Сега ще има секс…

–

Късно вечерта. Жена върви по тъмна улица. След нея стъпки. Тя тръгва да бяга. Стъпките я настигат и един мъж я сграбчва:
– Ще те изнасиля!
– Не, не, моля ви не…
– Няма не!
– Моля ви, не ме изнасилвайте, ще ви направя свирка…
Оня мислил, мислил и се съгласил. Момичето му направило свирката изправило се и лапнало цигара.
– Дай огънче.
Мъжът извадил запалка, запалил и пламъкът осветил лицата им.
-Радке!
-Татко!
-Защо пушиш цигари ти ма!

–

Аз мърдам, ти мърдаш, аз мърдам, ти мърдаш… Ако мърдаме по-бързо, ще свършим по-бързо.
Що е то?
Шах.

Иванчо се връща в къщи с посинено око.
И майка му му казва:
– Иванчо, аз казах ли ти преди да се сбиеш да броиш до 10!
А Иванчо и отговаря:
– Да, ама мамо майката на Стоян му казала да брои само до 5. 

–

Иванчо поканил Марийка у дома си. Купил торта, цветя, бутилка коняк и цигари, сложил всичко на масата и зачакал. Минал час и Иванчо си помислил: “Марийка е от добро семейство, тя няма да пие”. Махнал бутилката. Минава още час. Иванчо си мисли: “Марийка е от добро семейство, няма да пуши”. Махнал цигарите. В този момент се позвънило на вратата. Дошла Марийка. Иванчо я пита:
– Защо си дошла с училищна униформа?
– Ами, нали утре сме на училище…

–

– Иванчо, защо вчера не беше на училище?
– Бях болен, госпожо…
– Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен?
– Не съм ходил, у нас си бях!
– Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.

–

Учителката дала домашна работа на учениците да напишат по едно изречение, което да съдържа някакъв плод.
На следващия ден започнали да четат. Портокали, ябълки, банани, круши…
Стигнали до Иванчо. Той започнал:
– Татко като вземе заплата, я изпива цялата…
Учителката го прекъснала:
– Но Иванчо, в това изречение няма плод.
А Иванчо продължил:
– Ананас ни се ебава майката.

–

Марийка към Иванчо:
– Иванчо, айде да са оженим!
– Ма, кой ще ни вземе нас, ма Марийке…

–

Учителка поръчала на учениците си да донесат животински органи за часа по биология.
И всеки донесъл по нещо – крак, лапа, шкембе, далак, черен дроб…
Иванчо донесъл един гръклян. Учителката го запитала:
– Иванчо, откъде взе този гръклян?
– От дядо.
– И какво каза дядо ти?
– Хрррррррр…

–

Децата в класа на Иванчо получили за домашно да напишат съчинение в стила на Агата Кристи. То трябвало да отговаря на следните условия: да има по малко аристократизъм, малко загадъчност, малко религиозност и мало секс.
Иванчо написал следното съчинение:
„Графинята каза:
– Боже мой, пак съм бременна! От кого ли?“