Не е лесно да си програмист
Един служител в голяма софтуерна компания най-накрая решил да си даде малко почивка, резервирал си яхта до Карибите и се приготвил да се радва на живота, докато… яхтата потънала, а той се озовал изхвърлен на брега на остров без хора, без доставки… нищо… нищо освен банани и кокосови орехи. След около 4 месеца, както си лежал на брега пред него изникнала най-невероятната жена, която бил виждал. Невярвайки на очите си, той попитал:
– От къде идваш? Как се озова тук?
– Идвам от другата част на острова- отвърнала тя. – Яхтата ми потъна и аз се озовах на този земя.
– Удивително! Но до там е непроходимо. Само да имахме една лодка с гребла…
– О, това ли? – казала жената. – Аз направих лодка от материяли, които намерих на острова. Греблата са от евкалиптови клони, изплетох дъното от палмови клони, а кърмата и бордовете също са от евкалипт.
– Но, но… това е невъзможно – заекнал Ед. – Ти нямаш инструменти. Как го направи?
– О, това не беше проблем. На Южната част на острова има един пласт алувиална скала. Открих, че като я нагрея до определена температура в моята пещ тя се топи до ковко и пластично желязо. Използвах го за да си направя необходимите инструменти.
– Ед я гледал смразен.
– Хайде да идем у нас. Ед я последвал изумен, и за малко не паднал, когато видял кей, с каменна пътечка, която водела към едно красиво бунгало, боядисано в синьо и бяло. Когато влезли вътре тя небрежно казала:
– Не е нещо особено, но аз го наричам дом. Заповядай седни, искаш ли нещо за пиене?
– Не, не, благодаря, вече не мога да понасям кокосовото мляко…
– Става въпрос не за кокосово мляко, а за Пина Колада? Опитвайки се да прикрие нарастващото си учудване, Ед приел и те седнали на канапето да поговорят. След като споделили своите истории, жената казала:
– Мисля да си облека нещо по- удобно. Ако искаш иди да вземеш душ и да се обръснеш, нагоре по стълбиете има самобръсначка. Без да попита каквото и да било, Ед влязал в банята. Там в кабината намерил самобръсначка с дръжка от кост. Две наточени миди били хванати за въртящ механизъм.
– Майчице, тази жена е възхитителна. – унесъл се в мисли той.
– Какво ли следва? Когато слязъл при нея, тя седяла облечена само с лозови листа – разположени стратегически и ухаещи на гардении. Поканила го да седне при нея на канапето.
– Кажи ми – казала тя и се приплъзнала към него. – Бяхме тук за доста дълго време. Ти си бил самотен. Мисля си, че сега има нещо, което много би искал да направиш… нали се сещаш… – тя го погледнала право в очите. Ед не можал да повярва на ушите си:
– Искаш да кажеш… – преглътнал въодушевено… – Искаш да кажеш, че Мога да си проверя mail- a!?!
