Много Смях

Бай Иван бил чистач в един завод. Веднъж при него дошъл директорът на завода и му казал:
-Бай Иване, утре ще идва Първанов на посещение. Трябва да „свети“ тук.
Бай Иван чистил цяла нощ. „Скъсал“ се от работа, но наистина „светнало“ на сутринта. Нямало местенце, в завода, през което да прекараш памучна бяла кърпа и по нея да се появи малко прах. Професионала работа.
Дошъл пезидента и започнал да говори за миналото, настоящето и бъдещето. И, по едно време, съзрял бай Иван и казал:
– Ооо, бай Иване, не съм те виждал отдавна, ела да пием по една ракия.
Директорът изгледал странно отдалечаващата се двойка и …се замислил за бъдещете на бай Иван. Но, минало време, и директорът забравил за случката. Обаче, след време, на посещение в завода, щял да идва Обама. Дошъл американският президент и той, като Първанов започнал да говори за политика. На всички им доскучало до момента, когато Обама видял бай Иван. Повикал го на трибуната, прегърнал го и започнали взаимно да обясняват успехите на САЩ и България в борбата с тероризма. Директорът, за пореден път останал в недоумение, но с течение на времето забравил и това. Обаче, наложило му се командировка в Италия. Кой да вземе, кой да вземе, взел бай Иван да му носи куфарите. И гледат, на един площад, Сан Марко папата пее. Пял папата, пял, но по едно време видял бай Иван и по микрофана обявил: Бай Иване, ела да попеем заедно, че отдавна не сме пяли. Отишъл бай Иван при папата, но по едно време видял, че началникът му припаднал. Затичал се и потупал шефа си по лицето:
–Какво стана, началник?
–Какво стана, какво стана! Видях те с Първанов. Видях те с Обама и всичко преживях и проумях, но когато при мен дойде един японски журналист и ме попита кой е този, който пее с бай Иван…….

Любовта е име! Секса е игра ! Да забравим имената и да играем нии играта.

Вчера в детската градина ток удари двама трима….

Ти си ангелче прекрасно, ти си дяволче опасно, ако някой те припари,ще яде шамари!

Хей!Ще се обадя в полицията….Ти ми открадна сърцето!!!!

Всеки има правото да е красив, ама ти прекаляваш!

Чух по новините, че са застреляли мъж с малка пишка. Моля те, обади ми се веднага да не се притеснявам!!!

Ако си без бельо се усмихни.

Аз съм вирус, който осега
ще проникне в мозъка ти…
Опаа, извинявай, няма къде да се настаня!!!

Не съм много добър по математика, но Аз + Ти не прави ли 69?

Лондон сити, Ню Йорк сити, Токио сити, София гладни…

Е, ни моа’, ща’ цуна!

Искам дълго с тебе да люлея на съседа полилея!

Мъжът е като цвете,а жената като златно цвете!

Има многооо неща които трябва да ти кажа, ама щи ги кажакогато му доиде времето !

Мноо си тъп, Саше!

Ако любовта е капка – подарявам ти дъжд!

Който много учи,много забравя!

Не е лесно в любовен триъгълник 😀 😀 😀

Колко бях щастлив! Срещах се с нея цяла година и накрая решихме да се оженим. Бяхме пефектните младоженци. Родителите ни помагаха по всякакъв начин, приятелите ни поддържаха. А приятелката ми? Тя беше просто приказна!
Единственото нещо, което ме смущаваше беше по-малката и сестра. Тя беше на 20 години и носеше мини полички и тесни блузки с големи диколтета. Тя винаги се навеждаше когато беше близо до мен и ми демонстрираше бельото си. Сигурен
съм, че това не беше случайно, понеже впоследствие не съм я виждал да го прави пред никого.
В едни прекрасен ден сестра и ми се обади и ме помоли да отида да погледна сватбените покани. Когато отидох, тя беше сама. Каза ми, че скоро ще се женя, но тя има чувства и желания към мен, които не може да преодолее.Тя
каза, че иска да прави любов с мен само веднъж преди да се оженя. Бях много изненадан и не знаех какво да отговоря.
Тя ми каза: „Аз се качвам горе, а ти ако искаш просто се качи при мен и да правим секс“. Бях шокиран. Бях застинал в учудване, докато тя се качваше по стълбите. Когато се качи, тя си свали бикините и ми ги хвърли. Постоях известно време, после се обърнах и се отправих право към входната врата.
Отворих вратата, излязох от къщата и тръгнах към колата си. Моя бъдещ тъст стоеше на улицата със сълзи в очите, прегърна ме и ми каза:
„Много се радваме, че ти премина през нашия малък тест. Сега знаем със сигурност, че няма по-подходящ мъж за дъщеря ни! Добре дошъл в нашето семейство!“
Поуката от разказа: Винаги си оставяй презервативите в колата…

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата-донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
– Аз изчезвам скъпа, човекът ще дойде скоро.
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.
– Добро утро мадам, аз бих искал да ….
– Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.
– Наистина!?! – озадачил се фотографът.
– Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.
– Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте…
След минута госпожата попитала изчервявайки се:
– Ъмм, откъде ще започнем?
– Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.
– Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.
– Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем
различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.
– Боже мой! Това е многоо …. – ахнала г-жа Иванова.
– Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действа прибързано. Аз лесно мога да Ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.
– Зная това – тъжно отвърнала госпожата.
– Позволете да Ви покажа някои от моите произведения – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета – Ето това го направих в рейс на градския транспорт.
– Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова.
– А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им – продължил фотографът.
– Било е трудно?!?
– Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.
– Борисовата градина!?! – разширили се очите на г-жа Иванова от
изумление……
– Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала
– Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ …. апарат!!!???
– Точно така. Е, госпожо, стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.
– Триножник!?!?!?
– Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него.
– !?!?!?! …..
– Мадам?! Мадам?! Боже какво и стана, тя припадна!