Вървял си Сократ по улицата. Срещнал го негов познат.
– Сократе – казал той, – търся те от доста време. Имам да ти разказвам нещо много важно за един наш общ познат.
– Преди да ми разкажеш каквото и да било – казал Сократ, – разказът ти трябва да издържи 3 теста. Първи тест – може ли напълно да гарантираш, че това, което ще ми разкажеш, е съвсем вярно и е пълна истина?
– Не – отвърнал познатият му. – Май не мога да гарантирам такова нещо…
– Лошо! Значи държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен, че е вярно. Втори тест – това нещо хубаво ли е, или е нещо лошо?
– Ами… по скоро е лошо, май.
– Ето, ти държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен че е вярно и което е нещо лошо. Не виждам смисъл да го чувам. Последен тест – това нещо полезно ли е или е безполезно?
– Така, както ми задаваш въпроса…не мога да кажа, че е полезно, май не е…
– Приятелю, – поклатил глава Сократ – само се чуй: държиш да ми кажеш нещо, което не знаеш дали е вярно, което не е хубаво и което не е полезно! Не искам да го чувам!Не ми го казвай! Приятен ден!
И Сократ отминал по улицата, доказвайки за сетен път, че е голям мъдрец. Приятелят му си подминал засрамен. А Сократ така и не научил никога, че Платон спи с жена му.
Учителката на първи клас мис Нилъм (28 години) имала проблеми с един от учениците си. Тя попитала:
– Какво има, момчето ми?
– Твърде съм умен за първи клас. Сестра ми е в трети, а пък аз съм по-умен от нея! Мисля, че аз също трябва да уча в трети! – отговорил ученика.
За мис Нилъм това било прекалено и за това тя повела момчето при директора. Докато то чакало в приемната, тя обяснила на директора ситуацията. Решение било намерено – директорът щял да направи тест на момчето и ако то не може да отговори на някой от въпросите, ще трябва да се върне в първи клас и да се държи добре. Мис Нилъм се съгласила.
Момчето било въведено в кабинета на директора, обяснили му условията и то се съгласило да мине теста.
Директорът: „Колко е 3 x 3?“
Момчето: „9“.
Директорът: „Колко е 6 x 6?“
Момчето: „36“.
И така ставало с всеки въпрос, на който, според директора, един третокласник трябва да знае отговора. Тогава директорът се обърнал към мис Нилъм и казал:
– Мисля, че момчето може да премине в трети клас.
Мис Нилъм обаче казала, че има още въпроси. Момчето и директорът кимнали в знак на съгласие и тя започнала:
– Какво има кравата 4 броя, а аз само 2?
– Крака – след кратка пауза отговорило момчето.
– Какво има в твоя панталон, което няма в моя?
– Джобове – бил отговорът.
– Започва с К и завършва на С, космато, продълговато, вкусно, с белезникава течност вътре?
– Кокос.
– Твърдо и розово, когато влиза и меко и лепкаво, когато излиза?
Директорът леко пребледнял, стегнал се, очите му се облещили и едва се сдържал да не изпревари отговора…
– Дъвка.
– Какво мъжът прави изправен, жената седнала, а кучето на три лапи?
Сега вече очите на директора здраво се оцъклили, но преди да каже нещо, ученикът го изпреварил.
– Подава ръка
– Сега ще задавам въпроси от типа: „Кой съм аз?”, става ли?
– Аха.
– Ти пъхаш в мен своя кол. Връзваш ме, за да ме вдигнеш. Мокря се преди теб?
– Палатка.
– В мен влиза пръст. Търкаш ме и въртиш, когато ти е скучно. Най-добрият мъж ме получава пръв?
Директорът е много обезпокоен, напрегнат и е принуден да глътне голяма порция коняк.
– Венчален пръстен.
– Мога да бъда с различни размери. Когато не ми е добре, капя. Когато ме издухваш, ми е добре.
– Нос.
– Имам твърдо тяло! Моят връх пронизва! В движение треперя!
– Стрела.
– Коя дума започва с „F“ и завършва с „K“ и означава много жега и вълнения? (…. – чукане)
– Firetruck (Пожарна кола).
– Коя дума започва с „F“ и завършва с „K“ и ако това нещо го няма, си принуден да работиш с ръце?
– Fork (Вилица).
– Имат го всички мъже, на някои им е по-дълго, отколкото на другите. Мъжът го дава на жена си след сватбата?
– Фамилия.
– Кой мъжки орган няма кости, има само мускули и вени. Той пулсира и отговаря за правенето на любов?
– Сърце.
Директорът с облекчение въздъхнал и казал на учителката:
– Изпратете го в Кеймбридж! На последните 10 въпроса аз самият отговорих неправилно!!“
„Здравейте. Това е телефонният ми секретар. Ако имате лоша новина – кажете я веднага! Ако имате добра – изчакайте звуковия сигнал!“
„Здравейте! В момента ме няма вкъщи. Ако не знаете какво да правите, значи сте пълен идиот!
„Здравейте, деца мои! Вие се свързахте със свещения номер на Покровителя! Благословени да сте за дългата сърдечна изповед, която ще ми оставите след сигнала. Когато се надигна от своето божествено ложе, аз ще я прослушам внимателно и ще опростя греховете ви. Амин!“
„Вие се свързахте с Луната. Няма ме. На обратната страна съм. Като се върна – ще ви се обадя!“
„Здравейте! Няма ме вкъщи. След сигнала говорете каквото си искате, без друго ще се обадя само на който ми трябва!“
„Здравейте! Говорите с детектора на лъжата! Затова кажете истината, само истината и цялата истина!“
„Здравейте! За съжаление телефонния секретар е болен, така че с вас разговаря хладилника! Просто не можете да си представите колко дълго се влачих от кухнята до телефона… Ако искате да ми съчувствате, направете го след сигнала!“
„Вие се свързахте със сами знаете кой, аз съм досещате се къде! Оставете ми досещате се какво след сами знаете кое!“
„Честито! Вие сте двехилядния абонат, който днес не ни намира вкъщи! Моля, оставете вашето съобщение след сигнала, за да се свържем с вас и да ви връчим наградата!“
„Вие се свързахте с телефонния ми секретар. В момента не мога да поема никакви телефонни обаждания, тъй като вече твърде много поех…“
„Не мога да вдигна телефона, тъй като имам амнезия и се чувствам като идиот, когато разговарям с хора, които не мога да си спомня! Ще ви бъде благодарен, ако ми помогнете и – след сигнала – ми кажете как се казвам, както и нещо повече за мен! Предварително благодаря!“
„Вие сте с Радио Хоризонт…В ефир сме!“
„Вие се свързахте с телефонни ми секретар. Всичко, което кажете след звуковия сигнал, ще бъде записано и може да бъде използвано срещу вас в съда. Затова не казвайте онова, което мислите, а мислете онова, което казвате!“
„Здравейте! Вие се свързахте с телефонния секретар на телефон 22-22-22! След сигнала моля разкажете ми поредната сърцераздирателна история за пръста си, заклещен в шайбата!“
„Чакайте, бе! Защо ми крещите?! Аз съм само един телефонен секретар! Не мога да споря с вас! Мога само да запиша виковете ви и толкова…“
„Здравейте! Свързахте се с Пентагона, център за насочване на ядрени ракети! Моля, оставете координатите си!“
„Всъщност аз съм си вкъщи, но не искам да разговарям с един изключително неприятен човек! Оставете ми съобщение и ако не ви се обадя – значи това сте вие…“
„Здравейте! Много се радвам, че ми се обаждате…Къде се загубихте напоследък? Как сте, как е жената, как са децата (ако имате)? Мдаа…Е то на днешно време кой е добре…?“
„Здравейте. Това е телефонният ми секретар. Ако имате лоша новина – кажете я веднага! Ако имате добра – изчакайте звуковия сигнал!“