На всеки свой рожден ден едно момче искало да му купуват масичка. Така година след година получавало масички. Пораснало, станало на 20 – масичка. Станало на 30 – пак масичка….и така докато остарял и се разболял. Докато лежал на смъртния си одър, роднините му през сълзи го попитали:
– Кажи бе, дядо, защо през всичките тия години искаше масички???
Старецът ги погледнал и едва промълвил:
– Аз исках масички…защото…защото…..защотооо…..защ…..
…и умрял.
————
Кит плува вкръг около самка и с упрек говори:
– Колко страни по света, стотици екологически организации, сума ти политически лидери, милиони хора – всички се борят за това, нашият вид да продължи да съществува, а ти ми разправяш – „Главата ме боли…“
————
Живял някога един много беден човек. Последните си пари той харчел я за пиене, я за някоя цигара…обаче един ден решил да отиде на врачка:
– Кажи сега, има ли някаква светлина в тунела, ще се избавя ли някога от тая мизерия?
– Ооо, ще се избавиш, и още как!
Врачката извадила някакво листче, сгънала го и му го дала, като му казала да го пази и да не го отваря. Мъжът се зачудил и попитал:
– Добре де, ама как ще забогатея?
– Слушай сега. Утре заминаваш за Германия. Там за една седмица ще си намериш работа като чиновник в много голяма компания. След месец ще имаш толкова пари, че ще можеш да си позволиш голяма нова къща и ще си намериш хубава жена. След още 1 месец ще си станал президент на компанията и няма да има по-богат човек от теб. Но! Никога не споменавай „влака за Сърбия“, ясна ли съм? Ако го кажеш дори и тихичко…край! Пак ще си си същият мизерник! Хайде бягай да се наспиш и утре към Германия.
Зарадвал се човекът и на следващия ден си събрал багажа и заминал. На гарата го посрещнали няколко мъже, които го отвели до сградата на фирмата. Назначили го като чиновник и след 1 седмица всичко, което казала врачката се сбъднало. По-късно се оженил, почнал да печели още повече пари. Обаче един ден, докато си почивал в офиса със зам. директора, си промърморил под носа: „Е добре бе, всичко се сбъдна, ама какъв е тоя влак за Сърбия…“ и на секундата зам. директорът се опулил и викнал:
– Ах, ти, простак, тъпанар! Как можа! За нищо не ставаш! Не те искаме на тоя пост вече! Оставка!
Докато разбере какво става, охраната изритала директора вън от сградата. Прибрал се омърлушен вкъщи. Жена му веднага дотърчала:
– А, скъпи, какво има? Нещо лошо ли се е случило днес?
– Да, изгониха ме от фирмата.
– Но защо?
– Ами всичко стана толкова бързо…просто се чудех какъв е тоя влак за Сърбия…
Жена му го погледнала изумено и се развикала:
– Ах, ти, простак, нещастник, тъпанар! Как можа! Искам развод! Не ме интересува къде ще ходиш, гоня те от тук! Изчезвай!
Нямал друг избор и същата вечер тръгнал да се прибира в България. Когато се прибрал, пак отишъл при гадателката. Обяснил й всичко и тя отговорила:
– Е сега вече я оплеска. Аз на тебе какво ти казах?! Сам си си виновен.
– Ами добре, ама какъв е тоя влак за Сърбия?
– Ще разбереш, ако пазиш онова листче. Пазиш ли го?
– Да.
– Добре, утре хвани влака за Сърбия и на гарата го отвори. Там пише всичко, дори как да се измъкнеш от мизерията. Това обаче ти е последна възможност!
На следващия ден хванал влака за Сърбия. Тъкмо слязъл на гарата и с треперещи ръце взел листчето и бавно почнал да го разгъва. Вече бил много близо до истината…тъкмо погледнал да види какво пише…..и едно циганче минало, взело му бележката и избягало.
————
Иванчо чул, че на мода това лято били жмудите. Обаче той си нямал и понятие какво представляват тия жмуди. Отишъл до магазина и казал:
– Дай ми малко жмуди.
Продавачът му подал някакъв сив пакет. Прибрал се Иванчо вкъщи, сложил пакета на масата и го разгънал..и какво видял?? Ами жмуди.