Архив

Архив за ‘Бисери’ категория

Мъжете са като…

Мъжете са като…

Мъжете са като… Плочки за пода – ако ги поставиш правилно първия път, можеш да се разхождаш върху тях с години.
Мъжете са като… Банкова сметка – без много пари не събират много интерес.
Мъжете са като… Миксер – трябва ти, но не си съвсем сигурна защо.
Мъжете са като… Шоколад – сладък, приятен и обикновено се лепят право за задните ти части.
Мъжете са като… Кафе – най-хубавите са богати (на вкус), топли и могат да те държат будна цяла нощ.
Мъжете са като… Рекламите – не можеш да вярваш на нито една дума, която казват.
Мъжете са като… Компютрите – трудни за разбиране и никога нямат достатъчно памет.
Мъжете са като… Хладилна чанта – зареди ги с бира и можеш да ги заведеш където и да е.
Мъжете са като… Копирни машини – трябват ти за размножаване, и май това е всичко.
Мъжете са като… Държавни ценни книжа – трябва им дълго време да стигнат до състояние на зрелост.
Мъжете са като… Място за паркинг – хубавите вече са заети, а тези, които са останали са или (за) инвалиди или са прекалено малки.
Мъжете са като… Пуканки – удовлетворяват те, но само за малко.
Мъжете са като… Снежна буря – никога не знаеш кога ще дойде, колко сантиментра ще е и колко време ще продължи (издържи).
Мъжете са като… Банан – колкото по-стар става, толкова по-малко твърд е.
Мъжете са като… като грима: никога не остават твърде дълго.
Мъжете са като… като хороскопите: винаги те съветват какво да правиш, но като правило – грешат.
Мъжете са като… като мини-полите: разсееш се за малко и ще оголят краката ти.
Мъжете са като… като държавен служител: каквото и да ги помолиш да направят, те все си намират нещо по-важно, а в действителност – няма нищо подобно.
Мъжете са като… като косачка за трева: трудно е да ги запалиш, излъчват неприятна миризма и в половината от случаите – не действат.
Мъжете са като… като докторите: никога не можеш да разбереш какво искат да кажат.
Мъжете са като… като лекарство: неприятно е да си имаш работа с тях, но са необходими.
Мъжете са като… като кучетата: ако не ги възпитаваш, ще бягат по цялата къща и ще цапат навсякъде.
Мъжете са като… като директорите: нищо не умеят да правят, но всичко трябва да работи идеално.
Мъжете са като… като пощальоните: чукат на всички врати, надявайки се все някой да отвори.
Мъжете са като… като инженерите: за тях на теория всичко работи, но на практика – първият водопроводчик ще направи всичко много по-добре.
Мъжете са като… като адвокатите: в каквото и да ги обвиняват, те все ще си намерят един вагон оправдания.
Мъжете са като…като видеото: напред – назад – напред – назад – стоп – извади.
Мъжете са като…като сперматозоидите: само един на 15 милиона се оказва полезен.
Мъжете са като…като микровълновата печка: загряват за 15 секунди.
Мъжете са като…като делфините: всички казват, че са умни, но още никой не го е доказал.
Мъжете са като…като облаците: когато си тръгват, можеш да се надяваш, че денят ще бъде прекрасен.
Мъжете са като…като бутилка бира: празна от гърлото нагоре.
Мъжете са като…като конете: ако ги впрегнеш умело, можеш да ги яздиш дълги години.
Мъжете са като…като новородените: отначало са толкова забавни, но после ще се умориш да им разтребваш мръсотиите.

Последни търсения:

  • снимки на мъже с плочки

Аз и Ти

Аз и Ти.

Преди време си мислех, че хроничната умора при мен е в следствие на замръсена околна среда; недостиг на витамини; високо ниво на холестерол в кръвта; шума, който съседите вдигат постоянно, ранното ставане за работа сутрин… накратко – всичко онова, което постоянно ни кара да си задаваме въпроса струва ли си, по дяволите изобщо да се изживее живота!!  Обаче се оказа, че основната причина за умората ми се крие съвсем другаде. Населението на страната ни е почти 7 800 000, от тях 2 685 423 са пенсионери, 2 335 789 – са деца, ученици и студенти, 712 393 – безработни, 375 968 – цигани… От останалите 1 690 427 човека 50 835 са депутатите, държавни и общински служители, 59 876 – военни, около 1 500 000 – нелегални емигранти (пръснати по света). 41 954 човека понастоящем са хоспитализирани, а 37 760 дремят килиите…  Така че… да работим оставаме само двама – аз и ти. И ето – ти сега си седиш пред компютъра и четеш невъзмутимо смешки, а в това време аз работя и за теб!!!!!!!!
Categories: Бисери Tags:

Какво следва след края на света?

22.12.2012 – афтър-парти с единствените оцелели – Рич и Брук от „Дързост и красота“, Дънкан Маклауд, Чък Норис и Лили Иванова!

В Детската градина…

Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе: – Ама те са на обратно!… …

Поглежда и се вцепенява – наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава: – А това не са моите обувки!… Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита: – А къде са твоите? – Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади. Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита: – А къде ти са ръкавичките? – Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките…
35 страници